От текст към екран. Приятелски киноклуб. Крадецът на праскови

Как се екранизира спомен? Как се превръщат в кино мислите, които писателят може да опише, но никой не може да види? И какво се случва с една история, когато от нея изчезне разказвачът, а героите заживеят собствен живот пред камерата?

През 1948 г. Емилиян Станев публикува повестта „Крадецът на праскови“ — история за невъзможната любов между Елисавета, съпруга на военния комендант на Търново, и Иво Обретенович, сръбски военнопленник. Двама души, които войната е превърнала във врагове още преди да се срещнат.
Но повестта не започва с тяхната любов. Тя започва години по-късно, с човек, който се завръща в родния си град и възстановява историята чрез спомени и чужди разкази.
През 1964 г. Въло Радев екранизира повестта с Невена Коканова и Раде Маркович в главните роли. Само че във филма повествователната рамка изчезва. Вече не слушаме спомен за миналото — наблюдаваме събитията непосредствено.
Но когато променяме начина на разказване, не променяме ли и самата история?
На среща от Приятелския киноклуб „От текст към екран“ ще гледаме „Крадецът на праскови“ (България, 1964) и ще изследваме как литературата се превръща в кино.
Преди прожекцията ще поговорим за повестта на Емилиян Станев и за решенията на режисьора. Как се показват мислите на героите без вътрешен монолог? Може ли един поглед да замени страница текст? Какво разказват светлината, музиката, пейзажът и мълчанието?
След филма ще сравним конкретни моменти от книгата и екранизацията. Какво е изгубило киното, какво е открило и трябва ли изобщо да съдим двете произведения по едни и същи критерии?
22 ноември, неделя, 13:30 ч.
Репетиционна зала на НЧ „Искра-1924“
бул. „Владислав Варненчик“, бл. 28 А–Б, Варна
Вход свободен.
P.S. Имаме бонбонки 😉
Събитието е част от Деня на европейските автори 2026 във Варна. Приятелство и заедност.