European Authors Day: „Ами ако…?“ Приятелски киноклуб „Лабиринт“ (Labyrinth, 1986)

European Authors Day: „Ами ако…?“
Приятелски киноклуб · „Лабиринт“ (Labyrinth, 1986)
Знаете ли, че около нас съществуват тайни клубове?
Не, не говоря за масони, конспирации и хора с качулки, които се събират в мазета. Говоря за нещо много по-странно.
За хора, които споделят един и същ културен код. Никой не ги е приемал в клуба, никой не им е връчвал членски карти, дори не знаят, че членуват някъде. Но се разпознават. По някоя реплика, жест, интонация, по начина, по който реагират на нещо, което за останалите е съвсем обикновено.
И изведнъж срещате такъв човек и разбирате: ето с този ще трябва да се държим заедно, когато настъпи зомби апокалипсисът. Защото той разбира.
Не просто разбира. РАЗБИРА.
Какво точно? Ами това е проблемът. Не можете да обясните. Ако можехте, нямаше да е тайно общество.
Още пбива, че някой може да е чел същите книги, да е гледал същите филми, да знае всички реплики наизуст — и пак да не е от клуба.
И ето ви трима души. Двамата се гледате: „Роден мой! Къде беше досега?“, а третият мига като бухал. За него разговорът е безсмислен. За вас току-що е започнало заседание на клуба.
Такива клубове се раждат около книги, музика, филми, измислени светове. Някои произведения просто ни харесват. Други се настаняват някъде дълбоко в нас и започват да участват в начина, по който възприемаме действителността. Без да ни питат. Без дори да забележим.

„Лабиринт“ на Джим Хенсън е точно такъв филм.
Не заради сюжета. А заради самия Лабиринт. Заради неговите невъзможни обитатели, странната му логика, музиката, кристалните кълба и, разбира се, заради Краля на гоблините — Дейвид Боуи, който сякаш изобщо не играе роля, а просто за известно време е позволил на хората да надникнат в собственото му кралство.
Това е един от онези светове, в които не просто попадаш като зрител. Сякаш се завръщаш. Нещо в него ти напомня за нещо, което никога не си преживявал, но по някаква причина ужасно добре помниш.
И след това вече не си съвсем същият.
На 6 декември ще влезем отново в Лабиринта. А след прожекцията ще направим и нашия литературен експеримент „Ами ако…?“ — ще се опитаме да прокараме собствени пътеки през този свят, да открием неговите неизследвани кътчета и да разкажем историите, които филмът е оставил неразказани.
Защото един истински жив измислен свят не свършва там, където авторът е поставил последната точка.
6 декември, неделя, 13:30 ч.
Репетиционна зала на НЧ „Искра“, бул. „Владислав Варненчик“, бл. 28 А-Б, Варна
Вход свободен!
P.S. Всъщност за членовете на клуба това е просто поредното заседание. Няма нужда да ви обясняваме нищо. Ще се познаем.